Правна информация

Описание на финансовите инструменти и свързаните с тях рискове

ИП „Ленно Глобъл Адвайзъри” ЕАД (наричан по-долу „ИП“ или „ЛГА“ ЕАД) препоръчва на своите клиенти да се запознаят внимателно с информацията, съдържаща се в този документ преди да встъпят в договорни отношения с „ЛГА” ЕАД, за да са сигурни, че разбират финансовите инструменти, които са част от инвестиционните услуги, предлагани от „ЛГА” ЕАД, и естеството на рисковете, свързани с тях. 

Настоящият преглед на общите и специфични рискове при инвестиране в съответните финансови инструменти има за цел да идентифицира основни рискове за инвеститора, а не тяхната оценка, вероятност от проявление и техники за елиминиране или намаляване на рисковете. 

Описанието е изготвено съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба №38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, съобразено е с вида на клиентите на ИП и е подходящо за професионални и непрофесионални клиенти. 

Като се имат предвид възможните рискове, клиентите на ИП трябва да сключват сделки с финансови инструменти, само ако разбират същността на контрактите, правните взаимоотношения и нивото на рискова експозиция във връзка с контрактите, които търгуват. Клиентите трябва внимателно да преценят, дали търговията с тези финансови инструменти е подходяща за тях, вземайки предвид техния опит, цели, финансови възможности и други релевантни обстоятелства.

В случай, че финансовите инструменти са допуснати до търговия на регулиран пазар е препоръчително всеки инвеститор да се запознае с историческите данни на търговията с тях или със сходни финансови инструменти с цел по-ясно разбиране на описаните по-долу рискове.

Освен описаните рискове, на които е изложен в качеството си на инвеститор в конкретните финансови инструменти, всеки инвеститор трябва внимателно да се информира и за характера и спецификата на рисковете, свързани с дейността на емитентите на тези финансови инструменти. Тези рискове са различни за всеки емитент и обикновено са описани в проспекти, меморандуми или друг вид документи, които всеки емитент изготвя в процеса на емитиране на финансовите инструменти и/или при допускането им до търговия на регулиран пазар.

Финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти са:

1.    прехвърлими ценни книжа;

2.    инструменти, различни от ценни книжа:

а)    инструменти на паричния пазар;

б)    дялове на предприятия за колективно инвестиране;

в)    опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и всякакви други деривативни договори, свързани с ценни книжа, с валути (с изключение на определените съгласно чл. 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива), с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показатели, които са със сетълмент с физическа доставка или с паричен сетълмент;

г)    опции, фючърси, суапи, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и всякакви други деривативни договори, свързани със стоки, за които трябва да се извърши паричен сетълмент или за които може да се извърши паричен сетълмент по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора);

д)    опции, фючърси, суапи и всякакви други деривативни договори, свързани със стоки, по който може да се извърши сетълмент с физическа доставка, когато те се търгуват на регулиран пазар, на многостранна система за търговия (МСТ) или на организирана система за търговия (ОСТ), с изключение на енергийни продукти на едро, търгувани на ОСТ със сетълмент с физическа доставка, определени съгласно член 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565;

е)    опции, фючърси, суапи, форуърдни договори, както и всякакви други деривативни договори, свързани със стоки, по които може да се извърши сетълмент с физическа доставка, извън тези по б. „д“, които не са за търговски цели и имат характеристиките на други деривативни финансови инструменти съгласно чл. 7, параграф 1, 2 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565;

ж)    деривативни финансови инструменти за прехвърляне на кредитен риск;

з)    договори за разлики;

и)    опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения, както и всякакви други деривативни договори, свързани с изменения на климата, ставки за навло или инфлационни проценти или други официални икономически статистически показатели, за които трябва да се извърши паричен сетълмент или за които може да се извърши паричен сетълмент по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора), както и всякакви други деривативни договори, свързани с активи, права, задължения, индекси и показатели извън посочените по този член, които имат характеристиките на другите деривативни финансови инструменти в зависимост от това дали се търгуват на регулиран пазар, МСТ или ОСТ, определени съгласно чл. 7, параграф 3 и чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565;

й)    квоти за емисии, състоящи се от всякакви единици, признати за съответстващи на изискванията на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО (схема за търговия с емисии).

С оглед на посочените по-горе законови определения „ЛГА” ЕАД предоставя допълнителни пояснения по отношение на финансовите инструментите, с които ИП извършва сделки. 

АКЦИИ

Акцията представлява титул на собственост, удостоверяващ, че техният собственик или приносител участва в акционерния капитал на дружеството и има право на част от неговата печалба. Акциите дават право на глас в общото събрание, на дивидент съразмерно с номиналната им стойност, право на ликвидационна квота и право на участие пропорционално в увеличението на капитала на емитента Дивидентите не са гарантирани и едно дружество може да вземе решение да не изплаща дивиденти или да изплати по-малък размер в сравнение с предишни периоди.

При търговия с акции инвеститорът е изложен на различни видове риск:

Ценови риск. Това е основният риск при инвестиции в акции и се изразява в опасността от реализиране на загуби в резултат на промени в цените на акциите. Стойността акциите, допуснати до търговия на регулиран пазар, се определя от търсенето и предлагането, а цената им може да нараства или намалява. Цените могат да претърпят резки колебания и да паднат под цената, на която инвеститорите са ги придобили. Борсовата цена се влияе от публично оповестени корпоративни събития и финансови резултати, които могат да се окажат по-слаби от очакванията на пазара. Върху цената могат да оказват влияние макроикономически данни и други фактори. 

Ликвиден риск. Отнася се до възможността дадена акция да може да бъде закупена или продадена бързо, без това да окаже съществено влияние върху пазарната й цена. Ликвидността зависи основно от т.н. free-float (количеството свободни търгуеми акции в обръщение), наличието на достатъчно заинтересовани купувачи и продавачи на пазара, наличието на приемлива разлика (спред) между „купува“ и „продава“. Инвеститорите, чиито инвестиционен хоризонт е кратък, могат да не успеят да затворят цялата или част от инвестицията си в желания момент и/или да се принудят да продадат/купят акциите на значително по-неизгодна цена в сравнение с текущата им справедлива стойност или последна пазарна цена. Това може да доведе до невъзможност за реализиране на капиталови печалби или до невъзможност за предотвратяване на загуби от страна инвеститорите. 

Инфлационен риск. Акциите на всяко дружество са изложени на риск, свързан с намаляване на реалната им стойност вследствие на повишаване на инфлацията. Т.е. този риск се свързва с вероятността инфлацията да повлияе на реалната възвращаемост на направената инвестиция в акции на дадено дружество. 
Валутен риск. Проявява се когато акциите да деноминирани във валута, различна от основната валута на инвестиционния портфейл на инвеститора. За акции деноминирани в лева или евро, наличието на системата на валутен борд и фиксиран валутен курс лев/евро, определя липсата на валутен риск за инвеститори, чийто инвестиции са в същите валути. Валутния риск може да се намали чрез използване на валутни инструменти за неговото минимизиране (хеджиране). На значителен валутен риск е изложен инвеститор, който търгува акции на финансовите пазари извън Еврозоната.

Технологичен риск. При срив в системите за комуникация е възможно за кратък или за по-дълъг период да няма техническа възможност за търговия с акции.

Пазарен риск. При акциите пазарният риск се състои от една страна във вероятността от резки промени в цената и относително голямата волатилност, които могат да доведат както до печалби, така и до сериозни загуби за инвеститорите, от друга страна в липсата на гаранция за запазване размера на инвестицията.
Риск от неизплащане на дивидент. Дивидентът от акция зависи основно от печалбата, която компанията е реализирала през годината. Поради тази причина или поради решение на самата компания-емитент, дивидентът може да бъде намален или да не бъде разпреден такъв. 

Сетълмент риск. Риск от забава или неизпълнение на насрещен ангажимент по доставката на парични средства или финансови инструменти по повод сключена сделка, при реализирането на която инвеститорът може да реализира загуба и пропусне ползи.

Риск при използването на ливъридж. Използването на заемни средства при закупуването на ценни книжа усилва ефекта, както на печалбите така и на загубите от инвестициите. 
Бизнес риск. Рискът се състои в промени в намеренията на основния акционер в капитала на съответния емитент. За инвеститорите в акции съществува рискът от настъпването на евентуални промени в интересите на основния акционер, които промени да имат неблагоприятно проявление, както по отношение на дейността на дружеството, така и спрямо интересите на миноритарните акционери.

ПРАВА

Правата са финансови инструменти, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала на публично дружество. Те гарантират равнопоставеността на акционерите при увеличение на капитала на дружеството емитент. На практика това са срочни ценни книжа, чиято доходност зависи от очакваната доходност по класа акции, за които се отнасят. Тяхната търговия се извършва на БФБ АД, те също са безналични ценни книжа, подобно на акциите, до които се отнасят. Уредбата им се съдържа в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Освен рисковете, характеризиращи инвестирането в акции (и посочени по-горе), следва да се има предвид и допълнителния риск при инвестирането в права, а именно от пълна загуба на инвестирана стойност в рамките на краткия срок на съществуването на правата – ако упражняването на правата се окаже нецелесъобразно поради тенденция на спад на цената на акциите под цената за записване, посочена в решението за увеличение на капитала на дружеството емитент.

ВАРАНТИ     

Варантите са ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок. Резултатът от упражняването на варантите е емитирането на нови акции и генерирането на парични средства за емитента на базовия актив.

ОБЛИГАЦИИ

Облигациите са дългови ценни книжа, удостоверяващи финансово задължение на емитента за тяхното погасяване на определени дати и изплащане в полза на инвеститора на доход под формата на лихва или отбив от номинала при емитирането.. Обикновено издатели на облигации са частни компании, банки, общини или държави. 

Инвестирането в облигации се характеризира със следните специфични рискове:

Кредитен риск. Облигационерите са изложени на риск да не се изплати навреме или изцяло от страна на емитента на полагащите се лихвени плащания и/или главницата по облигационния заем при настъпване на падежа. Предпоставките за оценка на този риск са свързани изцяло с дейността на емитента и на рисковете, на които той е подложен от своя страна при осъществяване на основната си дейност. Показател за кредитния риск на дадена компания или държава емитент на дълг е кредитния рейтинг, който се присъжда на емитента от международни признати кредитни агенции като Moody’s, Standart & Poors, Fitch и други. Кредитният риск е по-ограничен, когато облигациите са обезпечени. Въпреки това дори и в тези случаи инвеститорите трябва да имат предвид кредитоспособността на емитента, ако това е възможно;

Лихвен риск. Този риск се поражда от неопределеността относно бъдещата динамика на лихвите, защото те влияят съществено върху резултатите от инвестициите . Лихвите са основен фактор при формирането на цените на облигациите и в резултат на това оценката на лихвения риск при инвестиране в облигации се свежда до измерване на зависимостта между промяната на цените на облигациите и тяхната доходност, на база изискваната от инвеститора норма на възвращаемост;

Риск при реинвестиране. Това е възможността паричните постъпления (плащания), получавани по време на периода на държане на дълговите ценни книжа (облигации) да бъдат реинвестирани при доходност, различна от доходността до падежа реализирана при първоначалната инвестиция в облигациите. Рискът от реинвестиране е пряко свързан с колебанията на лихвените проценти, като нарастването на лихвите ще намали риска, докато понижението на лихвите ще го увеличи.

Риск от предплащане има при облигациите с опция за обратно изкупуване. При тях емитентът има право след определен период от време да изисква от облигационерите да изкупи обратно емитираните облигации, при което инвеститорът не може да изпълни първоначалните си инвестиционни намерения и да реализира очакваната доходност в пълен размер. 

Риск от конвертиране. Такъв риск съществува, когато в условията на емисията е предвидена възможност за конвертирането им в акции по инициатива на издателя преди или на падежа. В следствие на конвертирането инвеститорът придобива друг финансов инструмент вместо очакваните парични постъпления и по този начин също не може да изпълни първоначалните си инвестиционни намерения.

Ликвиден риск. Отнася се до възможността даден актив да бъде купен или продаден бързо, без това да окаже съществено влияние върху пазарната му цена. Това може да зависи от броя на емитираните облигации, популярността на емитента и пазара, на който се търгуват.

Валутен риск. Отнася се до облигации плащанията по които се извършват във валута, различна от местната за инвеститора валута. Валутният риск нараства пропорционално на обезценката на валутата, в която са деноминирани облигациите.

Инфлационен риск. Риск от намаляване на покупателната стойност на лихвените плащания, когато инфлацията се увеличава.

Риск от използването на ливъридж. използването на заемни средства при закупуването на ценни книжа усилва ефекта, както на печалбите така и на загубите от инвестициите.

ВЗАИМНИ ФОНДОВЕ

„ЛГА“ ЕАД предлага участие от името и за сметка на клиент в дялове на взаимни фондове. Взаимните фондове са вид колективна инвестиционна схема от отворен тип за инвестиране предимно в ценни книжа, търгувани на международно признати и ликвидни регулирани пазари и в акции/дялове на други колективни инвестиционни схеми. Парите във взаимните фондове са професионално управлявани и всеки инвеститор притежава пропорционален дял от портфейла, съобразно инвестираната сума.

В зависимост от вида ценни книжа, в които инвестират и степента на риск, която поемат, взаимните фондове биват няколко вида. Най-общо могат да бъдат разделени в зависимост от степента на риск на: нискорискови, балансирани и високорискови. 

Рисковете свързани с инвестиране във взаимни фондове са следните:

Пазарен риск. Пазарните цени на инвестициите на фонда могат да варират поради възникнали промени в икономическата и пазарната среда, а стойността на дяловете на фонда би спаднала в определени периоди. 

Лихвен риск. Това е вероятността възвращаемостта от инвестициите в дългови инструменти да бъде по-добра или по-лоша от очакваната поради промени в лихвения процент.

Кредитен риск. Издателят, съответно лицето гарантиращо дълговите книжа, в които фондът инвестира, може да не е в състояние или да откаже да изплати дължимите лихви или главница. 

Валутен риск. Проявява се в случаите, когато инвестициите са направени в чуждестранна валута и стойността им зависи от курса на тази валута спрямо основната валута на инвеститора.

Ликвиден риск. Взаимните фондове обикновено имат ясни изисквания относно ликвидността на търгуваните инструменти. Риска е вероятността фондът да не посрещне задълженията си поради невъзможност да получи финансиране или да ликвидира част от позициите си и в следствие да преустанови временно обратното изкупуване на дялове на взаимния фонд. 

Политически риск. При възникване на неблагоприятни вътрешнополитически сътресения и промяна в икономическото законодателство.

Оперативен/Бизнес риск. Рисковият профил на фонда съдържа обобщена характеристика на количеството и вида риск, които носи всеки един от тези инструменти, в съчетание с инвестиционните цели с оглед постигане на желаната доходност. Инвестиране в дялове на взаимни фондове е свързано с поемане на рискове, които пряко зависят от инвестиционната стратегия на фонда. От значение е каква е политиката на инвеститора и към какви инвестиции се е насочил.

БОРСОВО ТЪРГУВАНИ ФОНДОВЕ

Борсово търгуваните фондове (Exchange Traded Funds, ETFs) представляват фондове, които съчетават характеристиките от една страна на взаимните фондове от отворен тип, а от друга страна на фондовете от затворен тип. Подобно на взаимните фондове, ETFs извършват емитиране и обратно изкупуване на акции/дялове и съответно имат променлив капитал, но за разлика от взаимните фондове, емитирането и обратното изкупуване се извършва на големи пакети (лотове) и съответно е достъпно предимно за институционални инвеститори, които от своя страна могат да предлагат на дребно акциите/дяловете на регулирани пазари, на които те са допуснати за търговия. Обикновено, някои от тези институционални инвеститори са и маркет-мейкъри на акциите/дяловете на ETFs.

Рисковете на борсово търгуваните фондове са същите, както при инвестирането във взаимни фондове, както и:

Риск от пасивно управление на фонда. Например волатилността на референтния индекс може да доведе до волатилност на стойността на активите на Фонда;

Риск при корпоративни събития. Например непредвидими промени, свързани с емитента на финансов инструмент, който е компонент на индекса, като корпоративно събитие, което вече е било обявено, може да се отрази негативно на нетната стойност на активите на фонда, особено ако фондът е третирал събитието различно от референтния индекс;

Грешка от следване на референтния индекс (Tracking error risk). Например следването на референтния индекс чрез инвестиране във всички позиции на индекса може да се окаже скъпо и трудно за изпълнение.

Риск при използването на ливъридж. Следва да се обърне особено внимание на риска при „ливъридж” ETFs. Повечето ливъридж ETFs ползват заемен ресурс в съотношение 50:50 (двойно дълги) към собствения капитал, но има и такива, при които съотношението е 67:23 (тройно дълги). Това означава, че при нарастване на цената на базовия актив с даден процент, цената на акциите/дяловете на двойно дългия ETF ще нарасне с двойно по-голям процент, но при спад на цената на базовия актив, цената на акциите/дяловете на двойно дългия ETF ще спадне също с двойно по-голям процент. Ето защо акциите/дяловете на двойно дългия ETF са два пъти по-волатилни, а тези на тройно дългия ETF – три пъти по-волатилни.

При инвестиции в Предприятия за колективно инвестиране и Борсово търгувани фондове за инвеститорите е препоръчително се запознаят подробно с проспекта на всяко предприятие или фонд преди да вземат своето инвестиционно решение.

ДЦК

Държавните ценни книжа са ценни книжа, емитирани от Министерство на финансите като представител на държавата и материализират държавен дълг. ДЦК в обращение са отделни емисии, които имат свои уникални характеристики, като номер на емисията (ISIN), дата на емисията, падеж, лихвен процент. Съгласно Закона за държавния дълг, Министърът на финансите емитира ДЦК на вътрешния пазар. Министерство на финансите, съвместно с Българската народна банка (БНБ) регламентират реда и условията, при които се осъществяват емисиите на безналични ДЦК на вътрешния пазар. БНБ участва в организирането на аукционите, реализацията и обслужването на емитираните ДЦК, изпълнявайки функцията на агент на правителството. Търговията с ДЦК се опосредства от първичните дилъри (банки и инвестиционни посредници), които имат право да придобиват ДЦК директно на аукционите, организирани от БНБ. В аукционите могат да участват само първични дилъри, получили разрешение за инвестиционно посредничество с ДЦК. Първичните дилъри имат водеща роля за организирането на търговията с ДЦК на вторичния пазар. 

КОМПЕНСАТОРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

Компенсаторните инструменти са издадени от съответните представители на Република България – ведомства, областни управи и поземлени комисии, за обезщетяване на лицата или техните правоприемници, чиито имоти, сгради или земеделски земи са одържавени или отчуждени. Компенсаторните инструменти са поименни и (с изключение на компенсаторните записи от преобразувани жилищно спестовни влогове) могат да се прехвърлят без ограничения. Те могат да бъдат използвани като платежно средство при приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества, както и да се ползват като инвестиционни бонове с всички произтичащи от това права и задължения по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, включително участие в доброволни пенсионни фондове. С регистрирането им за търговия на Българска фондова борса АД, компенсаторните инструменти са и инструмент за активна търговия. Доходността от инвестиции в компенсаторни инструменти има силно спекулативен характер и инвеститорите следва да имат предвид, че те не са ценни книжа (макар да се търгуват като такива), имат временен статут и тяхното съществуване не е обезпечено с реални активи.

Целеви риск. Характеризира се с ограничението за целево използване и инвестиране на този тип финансови инструменти само в конкретни проекти и сделки като платежно средство, приемано от държавата, като погасяване на лихви по ЗУНК, участие в търгове за земеделска земя от държавния поземлен фонд или извършване на плащания по приватизационни сделки през БФБ АД.

ДЕРИВАТИ

Деривативните финансови инструменти са такива, чиято стойност се формира въз основа на стойността на други финансови инструменти или активи (базови активи).

Финансовите инструменти, които предлагаме, са договори за разлики (CFD), чиито базови активи може да са спот валути, акции, индекси, стоки и/или криптовалути.

Препоръчително е потенциалните инвеститори да имат опит в търговията с деривати и по-специално с деривати, търгувани на нерегулиран пазар, както и да разбират и приемат, че търговия със CFD продукти, при които се използват заемни средства (ливъридж продукти), е свързана с висока степен на риск.

ДОГОВОРИ ЗА РАЗЛИКА

Договор за разлика (ДЗР) означава деривативен финансов инструмент, който изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена. Финансовите инструменти, чиято пазарна стойност е отразена в ДЗР, се наричат базови инструменти. ДЗР са създадени, за да позволят на инвеститорите да спекулират по отношение на цената на базовите инструменти без реално да ги закупуват. 

ДЗР е договор с паричен сетълмент, който има за цел да предостави икономически ползи сходни с инвестиция в съответния базов инструмент без обичайните разходи и права, свързани с инвестиция директно в базовия инструмент. Базов инструмент обикновено е индекс, стока, валута, акция или друг финансов инструмент, актив или фактор, чиято цена или стойност предоставя основата за изчисление на цената, на която може да се търгува деривативния финансов инструмент. Собственикът на ДЗР няма право да му бъде доставен и няма задължение да достави базовия инструмент, за който се отнася ДЗР. Също така собственикът на ДЗР няма правата и задълженията, които имплицира реалната собственост на базовия инструмент – не получава лихви, дивиденти или други подобни, не упражнява право на глас, други права или бонуси във връзка с базовия инструмент.

Основната отличителна черта на ДЗР е, че търговията с тях се осъществява на маржин основа, което дава възможност за реализиране на големи печалби или загуби при сравнително малко капиталовложение.

Рисковете, свързани с инвестициите в ДЗР са общи и специални. Общите рискове се отнасят до всички ДЗР, а специалните са пряко свързани и произхождат от рисковете в инвестирането в базовия инструмент. 

Основните рискове свързани с инвестиции в ДЗР са:

Марджин търговия. Търговията с ДЗР позволява използване на ливъридж и марджин търговия. 

Риск от редуциране или промяна на нареждания. Някои видове нареждания (например чакащи нареждания), може да не бъдат ефективни, защото условията на пазара могат да наложат изпълнението на нареждането да бъде на първата възможна цена. В някои случаи може да е невъзможно да се затвори позиция, без да се отчетат загуби, по-големи от очакваните;

Ценови риск и рискове свързани с доставчиците на ликвидност. Печалбите или загубите от сделките с ДЗР се влияят от ценовите колебания на базовите инструменти отразени в ДЗР. Освен това ДЗР не се търгува на регулиран пазар, а на извън регулиран OTC пазар. Инвеститорите търгуват при цени, предоставяни от доставчици на ликвидност. Въпреки, че цените на ДЗР са пряко свързани с цените на базовите инструменти и се обработват от компютърни системи, тези цени могат да варират и могат да не бъдат толкова благоприятни, колкото цените на други доставчици на ликвидност. Също така налице са софтуерни и хардуерни рискове на техническите средства, през които се осъществява търговията;

Риск от разширен спред. Възможно е спредът да се разшири извън типичните нива в определени ситуации, включително при голяма волатилност или липса на ликвидност на пазара. Разширеният спред може да повлияе негативно на всички позиции на инвеститорите.

Риск от по-високи разходи. За трансакции с някои ДЗР инвеститорите заплащат такси за откриване, закриване, поддръжка/пренос на позиции за следващ ден и други. Такива такси могат да се отразят на печалбите или да увеличат загубите им, в сравнение с директна инвестиция в базовите инструменти. 

Ливъридж риск. Печалбата и загубата при търговията с ДЗР произтича от разликата между цената на отваряне и тази на затваряне на позицията. ДЗР се търгуват на маржин, а именно ливъридж ефектът значително увеличава риска за инвеститора. Обикновено минималният изискуем маржин за отваряне на позиции е малък и така с малко пари могат да се заемат големи позиции. Рискът произтичащ от това принуждава инвеститорите да търгуват ДЗР или с цел хеджиране или спекулиране. Един от начините за ограничаване на големи загуби е поставянето на “Stop loss” поръчки.

Риск от принудително затваряне на позицията. Ако цената на базовия актив не е в полза на инвеститора и отворената от него позиция, той трябва да е в състояние да поддържа определено маржин ниво. При необходимост трябва да се депозира допълнително капитал в кратки срокове, тъй като пазарът може да направи внезапни и резки движения. Ако инвеститорът не успее да осигури необходимите средства навреме, позицията може да бъде затворена принудително и той да понесе загуби.

Специални рискове. Произхождат от рисковете, свързани с базовия инструмент на ДЗР.

МАРДЖИН ТЪРГОВИЯ

При сключването на сделки с маржин, инвеститорът трябва да предостави предварително обезпечение и/или да му бъде одобрен обезпечаващ лимит. Различават се следните видове маржин:

Първоначален маржин. Това е размерът на първоначално предоставеното обезпечение или одобрен лимит. Този маржин позволява на инвеститора да сключва сделки със съответния инструмент до определен размер.

Поддържащ маржин. Това е минималния изискуем маржин за сключване на определена сделка. Изчислява се като процент от наминала на сделката и зависи от типа ѝ, срочността ѝ и други фактори.

Наличен маржин. Това е стойността на първоначалния маржин намален с отрицателната преоценка на инструмента.

При определени нива на съотношението наличен маржин / поддържащ маржин, може да бъде поискано от инвеститора да предостави допълнително обезпечение (т.нар. margin call) или сделката с него да бъде едностранно прекратена. Използването на маржин дава възможност на инвеститорите да реализират по-висока възвръщаемост (ливъридж ефект) с по-малко използвани средства, но също така увеличава риска от увеличени по-размер загуби, включително пълна загуба на предоставеното обезпечение. 

ОПИСАНИЕ НА ОБЩИТЕ РИСКОВЕ

Освен специфичните рискове за всеки един финансов инструмент, споменати по-горе, съществуват и общи рискове, които влияят на всички финансови инструменти.

Пазарен риск. Това е рискът стойността на инвестицията да намалее поради движения на пазарни фактори: цени на финансови инструменти, лихви, валутни курсове и други. Пазарните цени на инвестициите могат да варират поради възникнали промени в икономическата и пазарната среда, паричната политика на централните банки, деловата активност на емитентите, търсенето и предлагането на пазара на съответния инструмент. 

Лихвен риск. Риск породен от колебанията на лихвените проценти, който може да има изключително неблагоприятно въздействие върху цените на финансовите инструменти, особено върху цените на облигациите, при който лихвените проценти и „рискът от неизпълнение“ са сред най-важните рискови фактори.

Валутен риск. Инвестициите в инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, могат да бъдат неблагоприятно засегнати от понижение на курса на тази валута спрямо основната валута на инвестиционния портфейл на инвеститора. Увеличение или понижение на валутните курсове може да причини загуба или печалба за ценните книжа във валутата, в която те са номинирани.

Ликвиден риск. Риск при който инвеститорът не може безпрепятствено да закупи или продаде определен финансов инструмент в точно определен момент. Този риск може да бъде породен от различни фактори като неактивен пазар за определен финансов инструмент, обем на нареждането и други.

Риск от преустановяване на търговия. При определени условия търговията с даден финансов инструмент може да бъде преустановена. Така за ИП ще бъде трудно или невъзможно да изпълнява нареждания относно съответните финансови инструменти. Тези случаи крият риск от финансови загуби за инвеститорите. Освен това, в случай, че търговията на финансовия инструмент не се възстанови, може да се наложи съответната позиция да бъде затворена от ИП. 

Риск от пазарни сътресения. Често такива събития водят до прекъсвания на търговията, „блокиране“ на източника на котировки (борса, доставчик на ликвидност и др.), съобщения от регулаторен орган, който обявява извънредна ситуация във връзка с конкретен базов инструмент. При сътресения на пазара е възможно клиентът да не може да открие/закрие позиция в съответен инструмент, поради което може да понесе загуба или да има пропусната полза. Причина за прекъсване на търговията би могло да бъде срив в компютърната система, поддържаща електронната търговия, или спиране на търговията с финансовия инструмент на дадена борса или от страна на доставчик на ликвидност.

Индикативни цени и цени на изпълнение. Индикативните цени (графики) дават индикация за цените на финансовите инструменти и тяхното движение. В платформата за търговия те са видими като графики. Индикативните цени се извеждат от доставчиците на ликвидност и често са много близко или равни с реалните. От друга страна цените на изпълнение представляват реалната цена, на която дадено нареждане може да бъде изпълнено. Обикновено тези цени са много близки или еднакви с индикативните цени. Поради разликата между индикативните цени и цените на изпълнение инвеститорите могат да сключат трансакции при цени по-неблагоприятни от тези, които първоначално са очаквали.

Риск от волатилност. Това е риск свързан с движенията на цената на даден финансов инструмент. Волатилността е висока ако финансовият инструмент е подложен на големи движения в даден период от време. Рискът от волатилност се изчислява като разлика между най-ниските и най-високите цени на даден финансов инструмент за даден период от време.

Кредитен риск. Риск от загуба причинена от кредитополучатели, задължени лица по облигации или контрагенти, които не изпълняват своите задължения или рискът кредитното качество на тези страни да се влоши.

Риск от местонахождение на нареждането. Този риск е свързан с местонахождението на пазара на съответният актив. 

Външни пазари: Всяка една инвестиция, която съдържа чуждестранен елемент подлежи на рисковете, на които подлежи този пазар. Тези рискове може да са различни от тези на пазара, където е издаден финансовият инструмент или се намира инвеститорът.

Технически рискове. Търговията с финансови инструменти се подържа от различни технически средства и обикновено изисква обмен на информация по електронен начин. Благодарение на платформите за търговия тя е достъпна за всеки инвеститор от дистанция чрез компютри, таблети, мобилни устройства и други устройства свързани с глобалната мрежа. Децентрализирания характер на търговията и технологичната обособеност са свързани с различни рискове, включително рискове, свързани със софтуера и хардуера на системите на ИП и/или доставчиците на ликвидност, софтуера и хардуера на личните устройства, през които инвеститорите осъществяват достъп до услугата, качеството на интернет връзката и други. В случай на технически проблеми може да се стигне до забава или неизпълнение на нареждания по начина определен от инвеститорите или неизпълнение на нарежданията въобще;

Развиващи се пазари: Инвестициите в развиващи се пазари носят по-високи рискове от тези срещани на развитите пазари. Тези рискове съществуват и когато голяма част от бизнеса на емитента се осъществява на тези пазари. Инвестиции в тези пазари често имат спекулативен характер. Инвестициите в развиващите се пазари трябва да се обмислят внимателно и да се оценяват различните рискове съществуващи в разглежданите пазари.

Сетълмент риск. Риск насрещната страна да не може да изпълни договорните си задължения на датата на сетълмента. Загуби при сетълмент риска могат да възникнат поради неплатежоспособност на контрагента или поради времевото разминаване на сетълмента между двете страни.

Правен риск. Риск от внезапни промени в нормативната уредба на страната, които могат да окажат негативен ефект върху финансовите инструменти и инвестициите направени в тях.

Политически риск. Риск свързан с вероятността от загуби в резултат на водената от правителството икономическа политика и евентуални промени в законодателството, оказващи влияние върху инвестиционния климат.

Данъчен риск. При недостатъчно познаване на данъчното законодателство, регулиращо облагането на получените доходи от търговия със съответния финансов инструмент, както и вероятността от бъдеща промяна на законодателството в рамките на инвестиционния хоризонт на инвеститора. Всеки инвеститор следва самостоятелно да се запознае със съответното данъчно законодателство, приложимо относно конкретния финансов инструмент, пазара на търговия, платеца на дохода, самия инвеститор и т.н.

Инфлационен риск. Риск свързан с вероятността реализираната доходност от инвестиция във финансов инструмент да е по-малка или равна на регистрираната за съответния период инфлация. При оценката на доходността на даден финансов инструмент инвеститорът следва да отчита ефекта на инфлацията и инфлационните очаквания върху реалната възвръщаемост на инвестицията.

Операционен риск. Риск свързан с повреди и проблеми във функционирането на съществени системи и контроли, включително ИТ системи, които могат да засегнат всички финансови продукти, неблагоприятни външни събития, които нямат финансов характер, включително правен риск.

Риск от пазарни гапове. Означава значителна промяна в цените на финансовите инструменти за кратък период от време, резки колебания на пазарните котировки (гапове), включително при отваряне или затваряне на съответните финансови пазари. В тези случаи възниква риск подадени от инвеститора чакащи или стоп нареждания да бъдат изпълнени на цени, значително различаващи се от посочените в тях (вкл. т.нар. "слипидж") - или пък е възможно инвеститорите да не могат да отворят или затворят позиции в даден продукт.

Други рискове. При извършване на извънборсови транзакции следва да се има предвид, че може да е трудно или невъзможно да бъде закрита съществуваща инвестиция във финансови инструменти, да бъде определена стойността или справедливата цена.

Свалете файла в PDF.

Търгувайте отговорно: ДЗР са сложни инструменти и носят висок риск от бърза загуба на средства в резултат на ливъридж. 65% от сметките на инвеститорите на дребно губят пари, когато търгуват ДЗР с този доставчик. Помислете дали разбирате как функционират ДЗР и дали можете да си позволите да поемате високия риск от загуба на парите си.